За разлика от Керуак и Бъроуз, и двамата отгледани в конвенционални, консервативни семейства (първият в работническа класа, вторият - в солидно буржоазна), Гинзбърг е възпитан в политически радикален, артистичен еврейски род, който директно ще повлияе на курса, в който ще поеме животът му занапред.
Венчани през 1919, Луйс - демократически социалист - и Наоми Гинзбърг - член на комунистическата партия, двамата са твърди привърженици на Левицата. Наоми работи като учителка, преподаваща на деца в неравностойно положение, а Луйс е средно успешен публикуван поет. Макар да живеят в Нюарк, Ню Джързи, двойката е популярна в бохемските среди на Грийнуйч Вилидж.
Още преди бракосъчетанието Наоми проявява ранни симптоми на шизофрения, която ще я преследва до края на дните ѝ, макар на пръв поглед да отминава при раждането на двамата ѝ сина. Юджийн, кръстен на прочутия трудов организатор Юджийн В. Дебс, е роден през 1921, а Ървин Алън - пет години по-късно, на 3-ти юни 1926. От ранно детство двамата забелязват идеологическите и естетически пристрастия на родителите си. Често пъти Наоми ще избухне в патетична възхвала на работническата класа или ще чете истории за преди лягане, в които, както Алън си спомня по-късно: "добрият цар излязъл да се разходи извън двореца, зърнал страдащите работници и ги изцелил." Понякога Луйс цитира Шели, Кийтс, Дикенс, По и Милтън пред синовете си, а къщата в западащия еврейски квартал в Патерсън, Ню Джързи, оживява под звуците на Бетовен, Лийдбели и Беси Смит. Социализмът на родителите означава, че двете деца порастват без религия: Алън не е посветен в Бар Мицва или научен на иврит, а вкъщи се говори само на английски.
Кoгато Алън е само на три, майка му получава тежък пристъп на шизофрения, поради което доброволно се настанява в санаториум, оставяйки грижата за момчетата на баща им. Оттогава насетне Наоми ще е ту вън, ту вътре от различни психиатрични заведения за по-голямата част от живота ѝ, страдайки от натрапчивата идея, че Луйс в съюз с Хитлер, Мусолини и Рузвелт опитва да контролира ума ѝ. Често се разхожда около дома си гола, за нещастие на Алън, който често отсъства от училище, за да гледа майка си по време на подобни "лоши" дни. Действително, спомените на малкия Гинзбърг за различните проявления на психичното заболяване на майка му играят ключова роля в развитието на необикновената му чувствителност.
През останалото време, разбира се, изживява моментите на всяко дете - математиката му е трудна, но пък може да запомни наизуст дълги пасажи поезия. Повече самотник, но въпреки това с ред приятели, с които често се забърква в неприятности, той е ревностен почитател на радио сериите "Флаш Гордън" и "Сянката". Въпреки разликата във възрастта, той е близък с Юджийн, макар непрестанно да се карат. Делят едно легло, и когато Алън иска да го прегърне, Джийн го отблъсква засрамен. На 8 Алън започва да харесва момче на име Ърл, лидер на местна улична банда. В поема, написана през 1963, го нарича "Принцът на Питърсън".
През 1935 Луйс е принуден да хоспитализира съпругата си в клиниката Грейстоун Стейт, Ню Джързи, където тя остава година. След завръщането ѝ параноята ѝ се усилва и тя е убедена, че лекарите са имплантирали кабели в главата ѝ и колове в гърба ѝ. Макар бащата да се опитва да поддържа атмосферата у дома максимално нормална за двамата си сина, само три седмици след 11-ия рожден ден на Алън майка му се заключва в стаята си и прави опит да пререже вените си, осуетен от нахълтването на Луйс в стаята. Този последен нервен срив ѝ коства две години престой в Грейстоун.
По това време Алън вече е започнал да си води дневник, в който да излива най-съкровените си чувства и емоции. Спомня си случки като тази, когато на 5 е пратен да купи марка за писмо от близкия магазин. Непредупреден от никого, лепи марката в долната част на пощенския плик вместо в горната, което му навлича присмеха на наблюдателите и се превръща в унижение, което го преследва в продължение на следващите няколко години.
В подвързания с кожа дневник с катинарче той излага идеите и мечтите си, а също и формиращите се политически възгледи. Не е изненадващо, че е открито анти-нацист, но вътре могат да се намерят и спомени от гледани филми или разговори, водени с баща му или брат му. Също така, с неописуема синовна любов описва майка си, заболяването ѝ и влиянието ѝ върху неговото собствено развитие.
Завършва прогимназия през 1939 и се мести в Питърсън Сентрал Хай, където става много активен в академични и извънучилищни занимания. Става член на множество училищни клубове, включително обществото за дебати, и през май 1940, в края на първата си година там, взима участие в ежегодното училищно представление, където играе балерина с късо туту. Първите му две публикувани творби са поместени в училищното издание "Наблюдателят" през 1941.
Междувременно през есента на 1939 относително стабилната Наоми се завръща вкъщи. Докато тя яростно продължава да проповядва комунистическите идеали, узрелият политически Алън е съсредоточил поглед върху по-настояща тема - войната в Европа. Той е отвратен от изолационизма на САЩ и заедно с брат си води много кампании за присъединяване на Америка към силите за борба с Хитлер, Мусолини и Франко.
През септември 1941 семейство Гинзбърг са известени, че канцеларска грешка е поставила Алън в Питърсън Сентрал Хай, когато всъщност мястото му е в Питърсън Ийст Сайд Хай. След преместването си там, досущ като в старата гимназия, той бързо открива нишата си и се превръща в първенец на клубовете за драма и дебати (избран е за президент и на двата). Напредва и в класовете си по английски, където учителката Франсис Дърбин го запознава с творчеството на Уолт Уитман.
У дома обаче завръщането на Наоми към нормалността изглежда е краткотрайно. Един от най-травмиращите спомени е придружаването на 15-годишния Алън на мйака си до Лейкуд, Ню Джързи, който резултира в описанието на случката в автобиографичната му поема "Кадиш", която посвещава на майка си, през 1961.
През последната си година в гимназията развива влечение към съученик, Пол Рот, макар нищо да не е споделено устно, та какво остава за действия. Когато Рот печели стипендия за Колумбия в Ню Йорк, Алън решава да го последва. Кандидатства и бива приет през 1943 в специалността Основи на правото с намерението да стане синдикален адвокат.
No comments:
Post a Comment