Градчето Лоуъл, Масачузец, някога е било важен възел на текстилната индустрия в Нова Англия, но в началото на 20-те е вече в траен икономически спад. В по-успешните си дни е привличало имигранти от канадската провинция Квебек, сред тях и Лео-Алсид Керуак и съпругата му Габриел-Анж. Жан-Луй Лебри дьо Керуак се ражда на 12-ти март 1922 като трето дете, чиято първа проговорена дума на английски излиза от устата му на 6-годишна възраст. Също като предците си, семейство Керуак говори френски като майчин език и Ти Жан ("Малкият Жан") е отгледан в средата на квебекския диалект жуал.
Жан има по-голяма сестра (Каролин, родена през 1918) и брад (Жерар), с пет години по-възрастен. Майка им Габриел е стриктна католичка и сред най-ранните домашни спомени на Джак са разпятия, молитвени свещи и други религиозни артефакти, изпълвали дома. Още по-голямо станало значението им, когато здравословното състояние на малкия Жерар, роден с ревматично сърце, рязко се влошило. Жерар е ангел в очите на семейството си, стоически примирил се, че приближаващата му смърт е воля Господня (Жерар дори твърди, че получавал видения, в които Светата Дева го отнася в Рая). За Джак брат му е светец и когато Жерар почива на девет през 1926, за четиригодишното си братче той се превръща в мъченик.
След загубата на любимеца си Габриел прехвърля цялото си внимание върху Джак, глезейки го в нездравословна степен чак до пубертета, като дори му позволява да дели едно легло с нея. В това време Лео напуска работата си в местен вестник, за да продължи самостоятелно като принтьор - несъобразен ход пред угрозата на набиращата скорост рецесия. Със стопяването на спестяванията му зачестяват пиенето и комарът: бохемският живот на Лео е в непреодолим контраст със стриктната и непоклатима природа на Габриел.
Първото училище на Джак е католическият пансион "Сейнт Люис", ръководен от монахини; второто е не по-малко драконовски ръководената академия "Сейнт Джоузеф", основана от йезуити. Нищо чудно, че детството му изглежда самотно с единственото забавление на собствения му въображаем свят, инспириран от герои на комикси, Съботните кино сериали и радио поредиците за мистерии, водени от герой, наречен "Сянката". Прилежен ученик с добри оценки,очевидната му липса на вербални умения за комуникация го тласва към любов към писаното слово.
Продължавайки образованието си в гимназия Бартлет Джуниър през 1933, Джак е вече страстен читател на пълп фикшън списания с чудновати герои като "Зеленият Стършел" или "Фантомът Детектив", и съвсем скоро той самият започва да съчинява свои собствени истории, насърчаван от училищната библиотекарка, госпожица Менсфийлд, която води следучилищна дискусионна група и клуб за писане. Първият му разказ, написан в тетрадката със спирала, която той носи навсякъде със себе си, е зловеща история, озаглавена "The Cop and the Beat".
В Бартлет той сформира първите си приятелства, най-важното от които е това със Себастиян "Сами" Сампас. Екстровертният и уверен Сампас ще фигурира в живота му и няколко години по-късно като част от литературната и политическа група за дискусии "Младите Прометейци" в Лоуъл.
В ранното си юношество Джак, сега силен и мускулест, развива любов и към спорта, в частност - бейзбол, атлетика и футбол. През 1936 отива от Бартлет в гимназията Лоуъл, където футболният му талант е забелязан от треньора на училищния отбор. Отбелязвайки няколко тъчдауна още през първия сезон, той скоро се превръща в нещо като местен герой - статус, неостанал незабелязан от момичетата в Лоуъл, заедно с добрия му външен вид и чаровната срамежливост.
В нощта на Нова година през 1937 той среща първата голяма любов в живота си - Мери Карни. Висока, хубава червенокоска с ирландски произход, тя е типичното момиче от малко градче, което не иска нищо друго, освен да се установи добре в Лоуъл със също толкова непретенциозен младеж като нея самата, докато хоризонтът на Джак се разширява експоненциално с всеки изминал ден. Наред с интереса към спорта литературният му ентусиазъм не секва, отвеждайки го по разнообразните пътища на литературата, толкова различни като поезията на Емили Дикинсън, разказите на Деймън Ръниън и бейзболните статии на Дан Паркър. Развива се и любовта му към джаза. Но, поне на първо време, несъответствието между набъбващата му амбиция и обикновеността на Мери било забравено, и те започват връзка, продължаваща през следващите няколко години.
Физически отношенията им са, по думите на един автор, "опипващ" романс, защото Мери Карни е добро католическо момиче в най-стриктния смисъл на думата и си позволява на срещи целувки, "доста опипване", но никога нещо повече от това. Непорочността на връзката ще се окаже отчайваща за Керуак, който се отдава на по-чувствен лиазон с друга местна девойка - Пеги Кофи, докато все още излиза с Мери. Освободената, секси Кофи, която мечтая да напусне малкия град и да направи кариера като джаз певица, има много по-общо с Керуак, чиито собствени въжделения все по-силно го теглят към нюйоркския метрополис.
Потенциалът на Джак за първокласен играч на американски футбол е ключът, който отключва вратата към Манхатън, когато и Бостън Колидж, и Колумбия му предлагат спортна стипендия. Не му отнема дълго да направи избора си, тъй като Бостън е само на няколко мили от родното му градче, а Колумбия е право в сърцевината на Ню Йорк Сити, къде всичко е възможно. Влизането му в Колумбия се предшества от подготвителна година в Мъжкото училище Хорас Ман, където пристига през есента на 1939. Той моментално е приет в училищния отбор, отбелязвайки поразителни тъчдаунове, които подпалват спортните рубрики в региона, и така обикновено срамежливият Керуак бързо си намира приятели. Сред тях са двамата фанатици на тема Диксиленд джаз: Питър Гордън и Боб Олстед, който го развеждат из многобройни нощни клубове и барове из Ню Йорк. Именно в Хорас Ман той се сближава с двама души, които ще играят значителна роля в бъдещето му - Сиймор Уайз и Хенри Кру.
Уайз е фен на джаза от Лондон, който запознава Джак (вече почитател на модния тогава суинг) с новият стил, наречен бибоп и зародил се в "Аполо" в Харлем и Бална зала "Савой". В компанията на Уайз той за пръв път чува хитовия оркестър "Каунт Бейзи" с авангардния тенор саксофонист Лестър Йънг. Разцъфващият писател веднага отразява интусиазма си за модерния джаз в училищния вестник.
Кру произхожда от заможно френско семейство в Масачузец, имигрирало в САЩ в началото на века. Няколко години след напускането на "Хорас Ман" именно той запознава Джак с първата му съпруга - Франки Едит Паркър.
За Керуак това е изключителна година в много отношения. Наред с училищните публикации през този период той има и два разказа, публикувани в местно списание. При едно от пътуванията си до Ню Йорк той опитва марихуана за пръв път, а там губи и девствеността си с проститутка през декември 1939.
На дипломирането от Хорас Ман през следващия юни Джак не може да си позволи задължителния бял костюм за официалната церемония, така че слуша заключителните речи изтегнат на поляна извън кампуса, докато чете, както по-късно си припомня, Уолт Уитман. Скъсан е на два от курсовете си - химия и френски - последният особено разочароващ, понеже дълги години той се смята за билингвист. Никога не е очаквал, че френско-канадския диалект, с който е бил отгледан, може да им толкова малка връзка с формалния френски, преподаван в класната стая.
През лятото на 1940 Керуак се връща в Лоуъл, за да учи за двата невзети изпита, но го чакат множество разсейващи фактори - продължаващата връзка с Мери Карни, сексапилът на Пеги Кофи и появата на пищния Себастиян "Сами" Сампас. По това време Сампас вече се е превърнал в нещо като местния ексцентрик, отдаден на публични рецитали на Шели и Байрън, често от масата в някое кафене, и той въвлича Джак в "Младите Прометейци", сериозна политическо-литературна група с основна цел - подобряването на обществото.
Женственият Сами, чието въздействие върху сина им е гледано от Габриел и Лео с подозрение, обожава Джак. Чувството е било споделено, макар да няма доказателства за сексуална връзка между двамата. Сампас подклажда интереса му към двама писатели, които ще окажат голямо влияние върху писането му: Уилям Сароян и Томас Волф. Стилът на разказите на Сароян енергизира подходът на Джак към писането, а възхвалата на Волф към митичното, отворено пространство на огромната Америка директно повлиява на решението на Керуак, да излезе на пътя в търсене на литературни стимули и идеи. За момента обаче Колумбия зове.
През септември 1940 Джак започва като фрешмен в Колумбия. За разлика от времето в Хорас Ман, тук вече не му се налага да се придвижва от Бруклин, където живее с доведената майка на Габриел. Вместо това обитава стая в едно от общежитията. Поне в началото се хвърля в студентския живот с пълни дробове - облича спортно яке, пуши лула, слуша класическа музика по радиото и набляга на ученето. Усърдно работи и над спортната си кариера и скоро е забелязан от треньора на колежанския отбор, Лу Литъл.
Кошмарът настъпва през вторият му мач за Колумбия, когато ранява крака си в игра срещу Подготвителното училище Св. Бенедикт. Макар да е отстранен от срещата, според треньора му това не е нищо повече от навяхване, и Джак продължава да играе с големи болки през следващата седмица и нещо. Това, което повече го натъжава от самата травма, са подозренията на Литъл, че симулира, особено след като скенерът показва, че фрактурата е с дебелина не по-голяма от тази на косъм. Все пак кракът му е гипсиран до края на сезона и това прекратява спортните му надежди.
Отсъствието от стадиона дава на Керуак шанса, да опознае тайните на Ню Йорк: от художествени галерии и кина до джаз клубовете на 52-ра улица и Харлем. Тук той развива и предпочитание за чернокожите проститутки, които се тълпят именно около тези клубове. По това време той има слабост към секса с платени весталки - удоволствие, в което посвещава и старите си приятели от Лоуъл, когато идват да го посещават в Ню Йорк за уикендите.
Лятото на 1941 го заварва обратно в Лоуъл за ваканцията, отново срещайки Мери Карни и от време на време пътувайки на стоп до Бостън със Сами Сампас, който следва в тамошния Емерсън Колидж. Въпреки че разстоянието до столицата на щата е едва 25 мили, пътуванията оставят в ума му представите, че прекосява континента от бряг до бряг. Това са видения, инспирирани от един от любимите му автори - Джек Лондон, който в края на 19-ти век обикаля Американските граници, като се качва и слиза от товарни влакове, а приключенията му вдъхновяват разказите и романите, които ще го направят световноизвестен.
През септември 1941 Керуак се връща в Колумбия, но на престоят му тук този път не е писано да е дълъг. Уверен, че ще бъде избран от футболния отбор за този сезон, отказът на Литъл, отвратеният Керуак напуса кампуса с гръм и трясък с един куфар и автобусен билет за Уошингтън Д.Ц. Скъсването с колежа е пряка последица на желанието му, да започне живот като самостоятелен писател, а не толкова на разочарованието му от футбола.
"Това беше най-важното решение в живота ми", ще напише по-късно. Чувствата му от този период са най-пълно изложени в негово писмо до Себастиян от евтин мотел в Уошингтън, в което признава, че се бои да погледне родителите си в очите, но и е прекалено горд, за да се върне в колежа. Но в крайна сметка тръгва към дома си и стига до Уест Хевън, Кънектикът, където родителите му са се преместили наскоро. Прибрал се, той им изброява причините за напускането на Колумбия. Баща му е бесен и в края на септември Джак избягва от нагнетената атмосфера, като отива да живее с приятел в Хартфорд, Кънектикът и си намира работа в местна бензиностанция.
В края на ноември родителите му се връщат в Лоуъл, където блудният син се завръща, а напрежението между баща му и него поне малко се е разсеяло. Хваща се на работа като спортен репортер в Лоуъл Сън, но след бомбардировките над Пърл Харбър на 7-ми декември 1941 САЩ обявява война. За всеобща изненада Джак решава да се запише във флота, и докато чака документите си, за пореден път пътува до Уошингтън, където посещава стар приятел от Лоуъл - Джи Джей Апостолос. Там Керуак пише извинително писмо до Лу Литъл, в което го моли да се върне в КОлумбия. Но скъсването му на изпита по химия през първата му година означава оттегляне на стипендията му, а той със сигурност не може да си позволи 400 долара, докато тя е възстановена. Случайна среща в един бар наоколо предлага разрешение на проблема - стар моряк му казва, че товарните компании плащат до 2000 долара на моряци, съгласни да пътуват до Русия за пет месеца.
Така, Джак тръгва за Бостън, където подава заявление за паспорт и членство в Националния моряшки съюз. В началото на юли 1942 шансът му се усмихва, когато е назначен за готвач на СС Дорчестър, отпътуващ за Гренландия. Плаването се оказва всичко друго освен скучно - на два път корабът е нападнат от немски подводници и става сцената на първия документиран хомосексуален акт на Джак.
Когато Дорчестър се завръща в Ню Йорк в края на октомври 1942, Сампас го очаква на пристанището. Двамата прекарват два лудешки дни из баровете и клубовете на Манхатън, преди да се завърне в Лоуъл, а там го заварва писмо от Литъл, връщащо му мястото в колежа. Той се връща там, но не за дълго. Въпреки че Литъл му обещава място в отбора, той не го избира в игра срещу Армията. За втори път Джак решава да напусне колежа, този път заявявайки, че за него има по-важни неща във военното дело, по-точно в Търговския флот.
"Хенри Кру и аз бяхме близки и той искаше да ме впечатли, като каза, че имал гениален приятел, когото би искал да срещна, така че организира обяд за нас. Отидохме до "Нюйоркските деликатеси" и Джак ни придружи, а аз набързо изгълтах шест хотдога с кисело зеле и в този момент Джак каза, че е лудо влюбен в мен."
Едит (Еди) Паркър, 1988
Преди отново да напусне КОлумбия, той се среща с Хенри Кру и така се запознава с енергичната млада студентка Еди Паркър. Като Джак, Кру също обещава себе си в служба на морето и от време на време се среща със сексуално разкрепостената Еди, която е пристигнала в Ню Йорк в края на 1941. Когато Кру е извикан за следващата си кампания през януари 1943, той заявява, че Джак трябва да се "погрижи" за гаджето му, докато той отсъства от града. Така Джак се отдава на афера с Еди веднага щом приятелят й отплава.
Ала изглежда войната не пощадява никой мъж, защото през март 1943 Керуак получава повиквателно от тренировъчен лагер в Ню Порт, Роуд Айланд. Неизбежно желязната дисциплина там се превръща в непосилно тегло за бунтуващия се Джак , които често пъти по време на официален марш зарязва пушката си, за да отиде в библиотеката. Накрая е уволнен, след като тича гол по време на проверка. При връщането си в Ню Йорк се събира с Еди, която признава, че е направила аборт в негово отсъствие, макар да не е ясно дали е била бременна от него, или от Кру. Въпреки това той още носи морето в сърцето си - дори е започнал роман, базиран на престоя му в Търговския флот, озаглавен "Морето е мой брат", и през септември 1943 се присъединява към екипажа на СС Джордж Уиймс.
Преди да замине, Еди, която дотогава живее с баба си и дядо си, се мести в самостоятелен апартамент с Джоан Волмър Адамс на 421 Уест 118 Стрийт, само на пресечка от Колумбия. Завръщайки се през октомври 1943, Джак се запътва направо натам, и така започва по-сериозен етап от връзката им. През следващата година и половина апартаментът на шестия етаж ще се превърне в родилната зала на Бийт генерацията.
No comments:
Post a Comment