Мъдростта не може да се прехвърли от някой, който я има,
към друг, който я няма, Мъдростта е на душата..."
Уолт Уитман
Най-старата образователна институция в щата Ню Йорк - Колумбийският университет - е основана с Кралска харта през 1754, преди още САЩ да са просъществували като държава. По това време е известна като Кралския колеж, като признание към Крал Джордж Втори, но дори тогава образователното заведение е приютявало дисидентски гласове.
Сред най-известните от тях е Алекзандър Хамилтън, радикален шотландец, който пише антибритански памфлети и който ще се превърне във водеща фигура в последвалата Революционна война. След Обявяването на независимостта колежът е преименуван и преместен от първоначалното си местоположение на Долен Бродуей в центъра на Манхатън, окончателно установявайки се на сегашното си място през 1897. Грандиозният комплекс от тухлени сгради обхваща кампусна площ между Ривърсайд Драйв и Морнингсайд Парк, нагоре до 114-та и 120-та улица и западно от Харлем.
Освен двама американски президенти - Тиъдър Рузвелт и Франклин Делано Рузвелт - към алумните на Колумбия се числят певецът Арт Гарфънкъл, композиторката Бела Барток. Там са пребивавали Джей Ди Селинджър и Айзък Азимов, поетите Ленгстън Хюс (чернокожият баща на Харлемския ренесанс) и Фредерико Гарсия Лорка. Именно Колумбия е катализаторът за общението на три водещи литературни фигури на Бийт генерацията: Уилям (Бил) Бъроуз, Джак Керуак и Алън Гинзбърг.
Макар те да затвърждават свое "движение" в модерната литература, в креативната си сърцевина, членовете на този триумвират са строго индивидуалистични и независими един от друг - съратници по дух, но със сигурност не и по стил. И преди пътищата им за пръв път да се пресекат в началото на 40-те, житейските им ситуации и ранни преживявани, които ще ги срещнат, са също толкова различни и уникални.
Уилям Бъроуз: ранните години
Въпреки това младият Уилям израства в удобен дом на средна класа на Першинг Авеню, Ст. Люис, с пълен набор от прислужница, бавачка, готвач и градинар. За известно време неговият баща, Мортимър, управлява компания за производство на посуда, преди да се превърне в горд собственик на магазин за антики и сувенири в Ст. Люис, известен като "Кобълстоун Гардънс". Майка му, родена Лора Хемън Лий, е дъщеря на пастор, чието семейство има претенцията, да е потомък на Конфедеративния генерал от Гражданската война Робърт Е. Лий.
Въпреки галеното си детство или може би отчасти заради него, "Били", както роднините му го наричат, е самотно дете. В комбинация с бледен, нездрав тен, проблеми със синусите и източен ръст, е смятан за странник и подиграван от много от съседските деца (а често и от родителите им). Бащата на един от съучениците му дори го описва като "ходещ труп". По-големият му брат, Морт, от друга страна, е по-конвенционално настроен и отива в Принстън, където следва архитектура, преди да се отдаде на кариера, продължила до края на дните му, в "Дженеръл Илектрик". Но на Били никога не му е липсвало вниманието на родителите му: майка му го боготвори и толерира странното му чувство за хумор. В това време баща му го запознава с ловните си оръжия и страстната си любов към четенето, подхранвайки речника на детето, като му поставя целта, всеки ден да научава по пет нови думи. Вземайки предвид и вече изразените особености на поведението му, родителите отдавна знаят, че детето им е необикновено умно.
На осем Били създава първата си творба: приключенска история в десет страници за диво животно, загубило любимата си, и убито накрая от мечка гризли. Кръщава произведението "Автобиографията на един вълк" и когато родителите му настояват, че заглавието трябва да се поправи на "Биографията", той упорито твърди, че това е "Автобиография".
"Като малък бях измъчван от кошмари. Помня медицинска сестра, която ми казваше, че опиумът дъздавал приятни сънища и реших, че ще пуша опиум, когато порасна."
Бил Бъроуз
С настъпването на пубертета на Били две водещи занимания започнали да се открояват: очарование от оръжия, най-вече пистолети, и неутолима жажда за четене. Второто, несъмнено похвално, е за жалост доминирано от любов към pulp fiction (долнопробни криминални и любовни графомании). На 13 попада на "You Can't Win", автобиографията на Джак Блек, пропадащ наркоман и самопризнал си крадец. Макар книгата да е замислена като предупреждение срещу криминалния живот, пъстрата палитра от долни мошеници, измамници, пияници и скитници привлича младия Бъроуз. Оттам нататък изглежда, че зарът е хвърлен: Бил Бъроуз никога няма да пасва сред конвенционалностите и социалната куртоазия на буржоазията от мид-Уеста. Сякаш за да потвърди тази прогноза, той започва да пише разкази в училище - минорни истории, достойни за най-лъскавия щанд на криминалната фикция, пълни в убийства, хаос и разруха, но винаги пропити от също толкова черен хумор.
На 15-годишна възраст е първата публикация на негова творба - есе на име "Персонален магнетизъм", което се появява в Джон Бъроуз Ревю (училищно издание) през 1929. По-голямата част от гимназиалните си години обаче, прекарва в частно училище в Лос Аламос, Ню Мексико. Ако и нищо повече от това, преживяването е със сигурност оформително. Докато усвоява мачовските изкуства на стрелбата с пушка и хвърлянето на нож, вътрешният смут на Бъроуз започвада кристализира по страниците на личните му дневници, когато в него се поражда романтично увлечение по съученик. Макар да прави всичко възможно да запази това в тайна, не успява да прикрие интереса си пред любопитните си съученици, чиито подигравки и инсинуации скоро стават непосилни за търпението му.
По същото време е въвлечен в сериозна беда, след като заедно със свой съученик изпива хлорен хидрат, закупен от местна дрогерия в Санта Фе. Едва не умира и въпреки че заключението на училището е, че никога повече не би опитал подобни вещества, това е само началото на доживотно експериментиране с химикали. С помощта на родителите си напуска Лос Аламос само два месеца преди дипломирането, завършвайки гимназия в Тайлър Скуул в Ст. Люис, откъдето успява да влезе в курс по литература в Харвард, започнал през 1932. Там непокорството му ескалира още повече, моментално попарено от закостенялостта в класово-чувствителните маниери и традиции на Бръшляновата лига. Той прекарва повечето си свободно време заключен в стаята в общежитието си с опитомения пор, който отглежда като домашен любимец, ала веднъж преживял истинското си сексуално "пробуждане", започва да прави "сондажи" на хомосексуалния ъндърграунд в Ню Йорк Сити. Там той посещава гей баровете и лесбийските клубове в мултирасовия оазис на Грийнуич Вилидж и Харлем, обикновено в компанията на Ричард Стърн - богат приятел от Канзас Сити. Стърн за малко не става жертва на манията на Бъроуз по оръжия, когато последният стреля с .32-калибрения си револвер в колежанската си стая, без да подозира, че оръжието е заредено. Този епизод е предзнаменование за предстояща трагедия.
Главният академичен интерес на Бъроуз в Харвард е английската литература и там той се запознава с произведенията на Томас де Куйнси и Самюел Тайлър Колридж, и двамата описали психоделния ефект на опиума върху писането им.
Завършвайки Английски през 1936, той продължава да се радва на финансовата подкрепа на винаги разбиращите го родители. Те решават да му отпуснат издръжка в размер на двеста долара месечно за следващите 25 години, което му позволява да не работи, за да се издържа. По-късно, при написването на първия си публикуван роман, "Junkie", той ще признае, че ако не е била хероиновата му зависимост, той не би имал никакви финансови притеснения до края на живота си. Поради липсата на изгледи за скорошно кариерно развитие Лора и Мортимър подаряват на сина си едногодишно посещение на Европа като подарък за дипломирането.
Там той от първа ръка преживява ужаса на нацисткия терор над декадентската гей сцена в Австрия, Унгария и Югославия. Решава да остане във Виена, за да следва медицина и преследва отдавнашния си интерес към психоанализата. Ала навсякъде около него се срещат хора, най-вече евреи, и в по-малка степен представители на гей обществото, които стават все по-обезпокоени от набиращата сила на Крайната десница, предчувствайки, че не бива да остават тук по-дълго от необходимото.
Сред тях е и Илзе Клапер - 35-годишна жена от еврейски произход, която се сприятелява с Бъроуз и през 1937-ма се омъжва за него. Това е брак по сметка и за двете страни и цели единствено да улесни прехвърлянето на Илзе в Щатите. Въпреки опасенията на родителите на Бил, след пристигането си в Ню Йорк Клапер никога не поисква пари от семейството и двамата се развеждат през 1945, макар да остават приятели за дълги години след това.
Все още с плана за изучаване на психоанализа в ума, между 1938 и 1942 Бъроуз следва Антропология и Психология в Харвард и Колумбия, въпреки че не завършва нито един от двата курса. Новонастанил се в Ню Йорк, той започва първата си трайна връзка с мъж, Джак Андерсън, с когото имат бурна афера, завършила със самоампутирането на върха на един от пръстите на Бъроуз в пристъп на отчаяние от изневярата на Андерсън.
В началото на 1942, скоро след нападението на Пърл Харбър, Бъроуз се записва в американската армия, където е обучен за планерист, но е освободен поради психическа нестабилност само след няколко месеца. Мести се в Чикаго, където постъпва на разнообразни служби, включително и унищожител на буболечки. Скоро опознава известната Северна част на града и мързеливия й уличен живот. Тук среща и приятел от Ст. Люис, Дейвид Камерър, и младия му компаньон Лушън Кар. Камерър е обсебен от Кар макар двамата да нямат физически контакт (Кар не е хомосексуалист като Камерър). Когато двамата се местят в Ню Йорк, Бъроуз ги следва.
No comments:
Post a Comment